Не изпускай тези оферти:
В Лазарова събота е обичайно да се спазват традициите възникнали преди хилядолетие. В предпоследната събота, преди Великден, Християнската църква отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на Свети мъченик Лазар Български.
Лазаровден е един от най-цветните и жизнерадостни празници в българския народен календар, който по традиция се организира и чества само от жени.
Това е така, защото този ден съвпада с народния ден на девойката, която след като лазарува, вече може да се момее. Датата на празника се променя всяка година и зависи от Възкресение Христово.
На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазарка, Лазарин и Лазаринка.
На Лазаровден подрастващите девойки се превръщат в моми за женене. Празникът ознаменува момента, в който обществото им позволява да сресват косите си като възрастните жени, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на подрастващите момичета им е разрешено да „либят либовник“ и да се омъжат. На Лазаровден, девойките започват да живеят в света на жените.
По стари български традиции и обичаи, подготовката за Лазаровден започва от рано, още „среди пости“. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.
На този ден празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото пременени в невестински дрехи.
Премяната на лазарките символизира не само брачния характер на празника, но и любовта, женитбата и плодородието, които винаги преплитат своята същност в едно.
Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: Ой, Лазаре, Лазаре…
В миналото нашите баба и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата. С вяра в мистиката на Лазаровден са свързани и много от обичаите, които се изпълняват. Стопанката на къщата търкулвала сито през лазарките и гадаела за плодородието според това как ще падне на земята.
Друг обичай повелява да ги посипва с жито, докато танцуват, а те да се завъртят с думите: Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца…
Според народните вярвания, стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето.
Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите чрез своите песни.
През неделния ден, Цветница, обичаите от Лазаровден продължават да се изпълняват. Лазарките замесват обредни хлябове, наречени „кукли“ и завиват венец от върбови клонки, който пускат в течаща вода, за да се предпазят от Змея.
Тази мома, чийто венец изпревари всички останали, ще се омъжи първа през годината. Този обичай се нарича „кумичане“ и с него се бележи края на моминските пролетни игри. Привечер на площада се играе последното за годината лазарово хоро, към което накрая се присъединяват други девойки и момци. Те заключват хорото и го превръщат в първото сключено хоро след великденските пости.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: