Държавата е пробита. Ще бъде ли осъден Борисов?

Статията може да бъде полезна и на друг, затова ще се радваме да я
Facebook

Вижте нашите екслузивни специални оферти и няма да съжалявате:

Държавата е пробита – от плеймейтки, охранители, Бистришки тигри, Газпром. Но палачинката явно се обръща. Ще бъде ли потърсена на Борисов съдебна отговорност? Знаците, че нещо се клати, стават все по-видими.

Коментар от проф. Ивайло Дичев за Дойче Веле:

Основният политически въпрос днес: ще бъде ли осъден Борисов? Вече стана ясно, че той слиза от политическата сцена, но това едва ли ще е достатъчно за радикализираните му противници. От друга страна партията му едва ли ще се реши да го жертва, макар че така би могла да изчисти образа си и да продължи напред. Истерията на активистите ѝ през последните дни показва нарастващ страх, че къщата от карти ще рухне, ако се извади асото пика

Ще кажете: прокуратурата е негова, телевизиите прекъсват предаванията си, за да го включват на живо от трапезарията, а верните анализатори ни обливат с черен песимизъм, че без него идва шок и ужас. Но знае ли човек дали тихомълком силите не са започнали да се пренареждат? Ако не политолозите, то поне бизнесмените са предвидливи – усещат, че палачинката се обръща.

Най-сигурен знак, че нещо се клати, са все по-абсурдните лъжи на г-н Борисов. Хвали се, че бил приятел с всички големи лидери по света, че построил лично най-дългите тунели, лъже, че депутатите си били вдигнали заплатите, а опозицията купила венецуелски машини за гласуване, подменя един Иван Тодоров с друг българин, носещ същото име. Паниката е тотална.

Плеймейтки, златни кюлчета, разкази за корупция и натиск

Безброй причини имаше да се търси политическа отговорност на премиера – и за руската газова тръба, и за провала с ваксинацията срещу Ковид-19. А случаят с така наречената Мата Хари, който пак влезе в новините, би съборил всеки политик в демократичния свят. Някаква анонимна жена, най-вероятно високоплатена проститутка, прониква в покоите на министър-председателя и го снима гол, а после вероятно продава снимките на някого (на Божков, на руснаците?), който да го шантажира с тях. (Къде, впрочем, бяха коалиционните му приятели, любители на традиционното семейство, да се изкажат по темата?) Държавата е пробита от плеймейтки, охранители, Бистришки тигри, Газпром…

Но въпросът е дали освен политическа отговорност ще му потърсят и съдебна. Проговори поредният бизнесмен, г-н Илчовски, който пред комисията на Мая Манолова заяви, че е бил подлаган на натиск от страна на правителството, защото „всеки ден е схема тук“ и „министрите са кукли на конци“. Той потвърди и упорития слух за златните кюлчета – били давани на премиера от „Иван Пилето“ и „Цоло Миньора“. Многобройни съмнения бяха изказани за тези твърде потресаващи обвинения, но едно е сигурно – лавината се отприщва.

Оттук до изборите ще има все повече такива разкрития за подкупи, нагласени обществени поръчки и превзети бизнеси. С отпадането на имунитета на Борисов ще се раздвижи и делото в Каталония около къщата на красивата самотна майка. Възможно е някой международен хакерски колектив да разкрие тайна банкова сметка из Близкия изток. Основното, което може да се случи – успоредно с преместването на властта към служебно, а после къчм някакво друго правителство, е някой от сътрапезниците на държавната софра да мине на другия бряг. Вярно, че ги държат с компрометиращи факти, но може да се договори нещо с разследващите. Да не подценяваме и психологията, която играе важна роля в българската политика: „размазваният“ с „200 в час“ човек е способен на много неща. А и, както каза един умен приятел, корумпираният е верен не на този, който му е давал, а на този, който ще му дава (справка: изборните резултати на доскоро всемогъщия Цветанов). Тоест, корупцията не е съпруга, а плеймейтка.

Защо е трудно Борисов да бъде осъден

И все пак: да осъдиш върховния ръководител не е проста работа – по това е разсъждавано много след Френската революция, която обезглавява Луи XVI. Когато държавата ликвидира онзи, който въплъщава реда, тя осъжда сама себе си – и затова повечето революции пропадат в хаос. Във френския случай революцията се изражда в империя, но въпреки че имат всички основания да го държат отговорен за завоевателните войни, европейските монархии не екзекутират Наполеон, а го заточват – и то не веднъж, а два пъти.

Нашият собствен пример с Тодор Живков може би изглежда съвсем различен, но всъщност странно възпроизвежда този парадокс: новата демократична България така и не успя да осъди главата на комунистическия режим. „Дело номер едно“ се проточи с години, някак не намериха доказателства за ролята му в убийствата и лагерите, а “Възродителния процес” съвсем забравиха, тъй че накрая остана едно кокошкарско обвинение за облаги от 26 500 лева, което, слава богу, пропадна (да осъдиш диктатор за раздадени апартаменти е подигравка, нали?). Защо ли стана така? Ами защото Живков олицетворяваше колективната вина на нацията, която никой не искаше да поеме – десетилетията на царуването му бяха възможни благодарение на съучастието или поне мълчанието на милиони хора.

Още по-видно е това в случая на Борисов, когото българските граждани си избираха свободно отново и отново. Веднъж той ни управлява в съюз с десните, веднъж с националистите, а през цялото време го подкрепяше ДПС. Благославяше го църквата, на която даваше народна пара, подпираше го футболът, който джиросваше на един или друг задължен бизнесмен, окуражаваше го Европейската народна партия, защото слушаше и не създаваше проблеми като унгарците. Не сме ли му се подигравали на байганьовските простотии, макар да подозирахме, че заделя някой и друг милион за черни дни? Защо го търпяхме? Да съдим сега него – това означава в определен смисъл да съдим и себе си.

Нещо като че ли се е променило

И както си разсъждаваме по тези символически измерения на вината, не можем да не забележим една упорита промяна по света и у нас: все по-често се погват държавни ръководители. И не само в развиващия се свят, където такива работи се случват отколе. Премиерът на Израел в момента съсипва държавата си с избори до дупка, за да се отърве чрез имунитет от надвиснали съдебни преследвания. Южнокорейската президентка получи 25 години затвор, Груевски избяга от правосъдието при съмишленика си „консерватор“ Орбан. Прочутата с уважението си към държавата и нейните персонализации Франция осъди бившия президент Саркози за корупция. Върхът на всичко ще бъдат очакваните процеси на Тръмп – от съмнителните му бизнес дела в Ню Йорк, през шантажа на Украйна и натиска върху губернатор да промени изборния резултат, до подбуждането на привърженици към щурма на Капитолия.

Като че ли нещо се е променило в отношението на гражданите към властта. Управляващите вече не са някакви по-висши същества, въплъщаващи националната чест, а тъкмо обратното. Дали политиката е станала по-малко важна на фона на все по-сложните процеси на управление в съвременния свят? Или съвременният гражданин е преминал в режим на перманентна революция и има нуждата все по-често да пуска в ход гилотината? Нещо се е променило и при нас от времето на Живков, когото много хора мразеха, но все пак го взимаха на сериозно. Днес политическата власт сякаш олекна и затова раздразнението от зулумите ѝ взе да тежи повече.

Вижте, от прагматично гледище може би ще бъде най-добре някак да гарантират на Борисов, че ако изчезне, ще го оставят да си харчи парите – както често става с латиноамериканските диктатори. Това ще ни спести безсмислени битки, ще успокои мощната герберска машина, ще ни позволи да гледаме напред, пък него Господ да го съди. Да, но май вече не сме в настроение за прагматизъм.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Статията може да бъде полезна и на друг, затова ще се радваме да я
Facebook