Мистерията около Обект 17 край Лесидрен и има ли психотронно оръжие там

Статията може да бъде полезна и на друг, затова ще се радваме да я
Facebook
Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Тук преди години е арестуван ексвъншният министър на България Соломон Паси

“Не разпитвайте – никой нищо няма да ви каже! Все пак става въпрос за секретна
информация, отнасяща се до националната сигурност.” Това казват всички, колчем
човек ги попита какво има в подземния комплекс край ловешкото село Лесидрен, станал
известен и като обект 17.

Там преди години е арестуван ексвъншният министър на България Соломон Паси.

“Разхождахме се с приятели, попаднахме зад оградата и ни арестуваха. Хората с
униформи се притесниха повече от нас. Извикаха началника и той дойде. Най-големият
ми син, тогава 10-годишен, попита: “Тате, сега ще ни разстрелят ли?”, разказа
Паси.

Не ги разстреляли, разбира се, дори им дали кола да се махнат час по-скоро оттам.

Не мога да спекулирам какво наистина има там, каза още бившият дипломат №1. Той
призна, че навремето е прибиран от милицията в граничните райони на Родопите,
както и край охраняеми обекти в Люлин планина.

Бивши и настоящи служители в Лесидрен са подписали декларация за мълчание с давност
10 г.

Дори и след изтичането им те продължават да държат устата си затворена с простото
обяснение: “Българи сме. Просто забравете.” Тази тайнственост дава храна за какви
ли не слухове и предположения. Жителите на селото също не са наясно какво се крие
в горските дебри, където е обектът.

“Преди години имаше войници и знам, че там е пълно с ракети. Май досиетата са
крили за известно време, ама не знаем колко”, казва местната жителка Снежана Пенева.

Съмненията за подземен град в пещера, в който има психотронни оръжия, се приемат
с насмешка от запознати с военното дело. Внасят и уточнение, че базата край Лесидрен
не е поделение, тъй като в нея няма войници. Категорично отричат някога да са
били складирани ракети или пък да са пазени досиета там.

“Никога не е имало такива неща в обекта”, заяви отлично информиран източник.

Секретното съоръжение е разположено на около 3 км от Лесидрен. До него води асфалтиран
път в окаяно състояние. От вековната гора не е останало почти нищо – поголовна
сеч е оголила баирите наоколо. Изключено е цивилни лица да влязат в денонощно
охраняваната територия. Там се пропуска само микробус без отличителни знаци, с
който идват на работа квалифицирани специалисти.

“Желателно е да са технически грамотни” – е трудно изпуснатата подробност от
бивш офицер. Всяка сутрин возилото ги докарва от Ловеч, а вечер ги връща обратно.

След знак “Задължително движение направо” веднага вдясно се появява бариера.
Металната порта и къщичката за охранителя са зад нея. Куче посреща всеки с яростен
лай. Незабавно се показва и дежурният постови.

“Снимките да се изтрият! Няма да правите сензации”, заплашително казва той. Тонът
му изключва всякакви опити за преговори. Едва след тръгването ни, вече успокоен,
се връща към задължението си да пази секретната база от любопитни натрапници.

Местните разказват, че подземният обект е построен в края на 70-те години по
поръчка на държавата. Специално проучени и подбрани хора са участвали в изграждането
му. Предвид конфиденциалността те също са дали обет за мълчание.

“Обектът е вдигнат върху 5,000 дка, които са опасани с метална ограда. Слава
Богу, поне там гората е съхранена”, изрича с горчива усмивка бившият кмет на Лесидрен
Въто Иванов.

Други подробности обаче не знае. Твърди, че със сигурност са излети тонове бетон,
гарантиращи стабилност и защита на съхраняваната техника. Няколко етажа били под
земята.

“В това няма нищо сензационно. Нормално е всяка държава да разполага с подземни
съоръжения. Дори африканските страни имат”, допълва военен ветеран. Обяснява,
че в случай на бомбена атака това са най-сигурните убежища.

По соцвреме комплекси под земята са изграждани в цялата страна. Да се говори
обаче за подземни градове е нелепо и смешно, заяви бивш партиен ръководител.

В Ловешко има обекти на доста места, но само няколко са действащи. Други отдавна
са оставени на капризите на времето – атмосферни и политически. Такъв е случаят
с бившия военен строеж в курортното троянско село Шипково.

През 2010 г. МО обяви за продан митичния обект, за който в годините на прехода
се изписаха куп небивалици. По проект сградата е била замислена като профилакториум.
В действителност обаче е трябвало да бъде команден пункт на Варшавския договор
в случай на военен конфликт.

Предвидено било да приема посетители от 1991 г., но демократичните промени осуетили
това намерение.

Със сигурност в обект 17 са излети тонове бетон, твърди бившият кмет на Лесидрен
Въто Иванов. Хората в Шипково лелееха надежди внушителната 7-етажна постройка
с още 4 етажа под земята да бъде приватизирана от чужденци, които да я превърнат
в модерен хотел. Като потенциални кандидати бяха спрягани арабски милионери и
техни руски събратя, които да доведат насам зажаднели за зеленина обитатели на
пустинята или донбаски миньори.

И макар че за колосалният комплекс в местността Крушево, включващ 13 сгради и
поземлен имот с площ 169,296 кв. м, бе определена начална тръжна цена от 6,127
млн. лв., купувач не се намери.

При посещение на бившия премиер Бойко Борисов в Кувейт и Катар се разбра, че
арабите се интересували от подобна инвестиция. Те търсели място, което да съчетава
прекрасна природа с минерални води, спокойствие, чист въздух, зеленина. Цената
за тях не би била проблем – тя е под 2 млн. лв., силно редуцирана през годините.

Цяла седмица служители от дирекция “Инфраструктура на отбраната” на МО издирваха
в архивите някакви сведения за митичния обект 17. Накрая пресцентърът на ведомството
категорично заяви, че дори и да съществува такъв обект, армията няма никаква връзка
с него.

В МВР обаче не бяха толкова конкретни. Високопоставен служител деликатно отклони
питането, без да посочи някакъв мотив. Просто темата не му се стори интересна.

Тук му е мястото да припомним думите на ексвъншния министър Соломон Паси, попаднал
случайно на обекта край Лесидрен преди десетина години. Когато се прибрал в София,
той попитал колеги от вътрешното ведомство какво представлява чудото, на което
се бил натъкнал. Отговорили му – нищо особено, документационен център.

Дали наистина в гората край Лесидрен се съхраняват някакви архиви и какви точно
са те, дори и днес – 25 години след края на комунизма, загадката остава като строго
пазена държавна тайна.

Източник: socbg.com

Снимки: Lubu Photography

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Харесайте сега най-бързо развиващата се медия!
Сподели ни и присъедини всички свои приятели във “Фейсбук”

Следете сайта ни и бъдете усведомени за всяка новина от България и цял свят. Качваме постоянно, за да разбирате всичко на време.

Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани

При проблеми, въпроси и други казуси може да се обърнете към нас на e-mail: [email protected]

Можете да ни потърсите и на лично съобщение във фейсбук страницата ни.

Статията може да бъде полезна и на друг, затова ще се радваме да я
Facebook