Родна фолкпевица скъса оковите, каза истината за връзката на жанра и с мутрите

Статията може да бъде полезна и на друг, затова ще се радваме да я
Facebook

Вижте нашите екслузивни специални оферти и няма да съжалявате:

Когато Ели Валенкова стана известна, България дори не подозираше за съществуването й. За зрителите на „Шоуто на Слави“ тя бе само един анонимен персонаж, лансиран като универсална певица и изгора на Мариян Бачев в скечовете му за кръчмаря Вуте. Толкова. Нито лице, нито тяло, нито глас. И в един прекрасен ден във Велико Търново пред актьора изненадващо се представя красива жена- оригиналът.

Малко след това Ели вече има прiвилегията да седне на почетnото диванче, да подари на Трифонов трофейна глава на млада кошута-девственица, да го покани на лятно турне и дори да се целува с него. Зрителите приемат това за обещаващо начало на връзката им. В интимен план обаче, тя приключва с въпросната целувка за сметка на доброто приятелство.

Тези дни Ели Валенкова отново е на екрана. Раздава „елидолари“, печатаната от нея крипто валута и разказва как е „скъсала синджира“. Това всъщност е заглавието на най-новата й песен, заснета и на видеоклип.

– Г-жо Валенкова, известна сте повече като загадъчната любима на Вуте, но малцина знаят коя сте всъщност?

– Родена съм във Велико Търново. От дете се занимавам с музика. Дядо ми беше майстор на тъпана в народните оркестри. Човекът, който ме откри и ми даде първите уроци, се казва Цветан Цветанов. От него чух да казва за мен: Един ден от това момиче ще стане голяма певица. Това всъщност беше мечтата ми, да пея , но завърших „ Техникум по обществено хранене“.

– Станахте ли готвачка?

– Не, защото ме избраха за солистка в оркестъра на най-известния музикант във Велико Търново Димитър Димитров-Комуто. Бях още ученичка като тръгнах по участия. Пеех хитовете на Лили Иванова и Петя Буюклиева в най добрите ресторанти и барове на града. Ходех и по сватби. Циганските бяха истинско изпитание за музикантите. Продължаваха по три дни. Справях се добре. Публиката и колегите ми ме харесваха. Когато оркестърът тръгна за чужбина обаче, родителите ми не ме пуснаха. Прецениха че съм още малка.

– Сега сте в отбора на фолкизпълнителите. Защо сменихте жанра?

– Парите не бяха в естрадата. Тя беше гладна музика. Дойдох в София и запях: „Камбаните звънят“, „Седем бели коня“ в елитния „ Фолк клуб форум“. Беше периодът на мутрите, на големите бакшиши. Доста герои от подземния свят, с които тогава се запознах, вече не са между живите. Наскоро гръмнаха последния бос, при който съм работила. Мутрите умееха да се забавляват и пръскат пари. Никога не съм имала проблеми с тях. Напротив, уважаваха ме, на ръце ме носиха. Тръгвала съм си с по 2000 западногермански марки на вечер. Косата ми беше цялата с набучени фунийки от банкноти.

– Били са добри времена?

– Запознах се Радо Шишарката. Той ме покани, заедно с Тони Дачева, да пеем в една поредица негови албуми. Добих популярност. Българите в Брюксел ме поканиха за концерт. Стоях десет дни, за да пея една вечер. Там, за да направиш парти, трябва да имаш разрешение от общината и съседите. По едно време дойде полиция. Някой сигнализирал. Органите на реда предупредиха: Не спрете ли купона, при следващото идване ще глобим трима, произволно избрани, по двеста евро. Собственичката на заведението обаче, бе вече в такова настроение, че реши да продължим. Каза, че ще плати глоба за всеки клиент, ако трябва.

– Къде другаде по света сте работили?

– Седем пъти съм била в Швейцария. Там публиката беше от наши хора-балканци.

– Какво искаха да слушат?

– Песните, които се пеят тук, там не вървят. Искат други, съвсем непознати. Учат се на място. Работи се по осем-девет часа на вечер. До сутринта. Оставаш без глас.

– Струва ли си?

– Парите бяха добри. Някой, дойде за едно кафе, и като ме чуе, дава хиляда франка бакшиш. С много работа успях да си купя жилище, кола… И ето, че дойде времето да си направя клип.

– Какво представлява той? Разкажете повече за новата си песен „Скъсай синджира“.

– Преди години касетки с кавъри на чужди песни, изпълнени от мен, се въртяха по битаците. Но сега реших да запиша нещо по моя музика. Така се роди „Скъсай синджира“. Аранжимента е на „Мюзик саунт“ а текста на –Николета Чолакова-Никол, която е работила с Азис, Бони и други известни изпълнители. Илия Георгиев пък, който е гласа на „Биг Брадър“ , се включи с рап вариации. „Скъсай синджира“ е всъщност провокация към онези, които държат любовта си в окови.

– Как се почувствахте в „Глобуса на смъртта“ на цирк „Балкански“, в който е заснета част от клипа?

– Идеята беше на Велизара Балканска. Рокерите от Колумбия веднага се съгласиха да участват в авантюрата. Влязох в металния глобус, който има диаметър пет метра и трима мотористи се завъртяха над главата ми със скорост деветдесет километра в час. Не знам някой друг певец да е правил такова нещо. Наоколо всичко се тресеше. Стоях в центъра на глобуса, боса, абсолютно неподвижна и се усмихвах. Картината беше изцяло в духа на песента, в която се казва: „Пак съм на тясно“ .

– Струва ли си да се правят тези жертви и толкова разходи, след като от този клип няма да има никаква възвращаемост?

– Така е. За да го излъчат телевизиите искат още пари. Например 3000 лева за 100 пъти. Но човек трябва да остави нещо след себе си. Да го видят хората. Клипът е една добра инвестиция. Дори мисля за следващия. Животът не спира, нищо, че времената са сложни.

– Мислили ли сте някога да се откажете?

– Никога. Въпреки, че сега е най-трудно. Работим само в петък и събота, докато преди го правихме всеки ден. Пеенето беше основната ни работа, издържали сме се с него. Днес доста колеги са принудени да се преквалифицират и да се изхранват с друго.

– Не се ли притеснявате, че това може да се случи и на вас?

– Зная, че от певица всичко става. Но от чистачка не става певица. В крайна сметка аз имам и друга професия. Добра кулинарка съм. Може да дойде време да пея над тенджерите, но още е много рано.

Интервю: Исак Гозес / „БЛИЦ“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Статията може да бъде полезна и на друг, затова ще се радваме да я
Facebook