Николай Попов е събрал цялата си воля, за да изпълни новата си мисия – тази, която ще изпълва дните му оттук нататък, след като преживя тежката трагедия, отнела детето му.
Бащата на Сияна изгуби най-скъпото – своята дъщеря, но не спира да се бори за да няма повече деца, загинали на пътя. Това е битка, която всички трябва да водим. Но проблемите, с които се сблъсква, са стари, белязани от безотговорност, липса на наказания и институционална слабост.
В интервю за БЛИЦ Николай Попов не просто повдига въпроса за познатите проблеми по пътищата. Те са ясни отдавна. Той отива по-далеч – предлага реално решение, което може да се приложи незабавно, стига някой да поеме отговорност.
Това трябва да е човек, който наистина се интересува дали черната статистика ще продължи да расте!
– Г-н Попов, буквално преди нашия разговор споменахте за поредна катастрофа на същия опасен участък, където загина вашата Сияна…
– Да, да.. точно така. Отново. Отново става дума за камион, за висока скорост.
– Вие настояхте първо за въвеждане на контрол върху средната скорост за камионите, понеже именно те са замесени в най-много инциденти и нуждаят се от по-строг надзор.
– Да, и това е много лесно да се случи. Тях, така или иначе, ги следи ТОЛ системата за таксите. Средната скорост за камиони могат да я въведат буквално утре, както се казва.
– Значи, реално не е нужна сложна административна процедура за тази промяна?
– Не, не се изисква. Защото всеки, който минава през България – или трябва да си купи маршрутна карта през терминалите на АПИ, или да притежавате специално устройство, което отчита километрите.
Много по-лесно и по-ефективно ще е да се въведе средна скорост за камионите. Защото искам да ви кажа, че когато се въведе средна скорост за автомобилите, няма да има кой да обработва другото, защото сигналите ще бъдат толкова много, че системата ще блокира. Нарушители ще има постоянно!
– Това би трябвало да намали значително инцидентите, причинени от камиони?
– Да, затова трябва да се въведе първо за камиони, тъй като те не се контролират достатъчно, включително и КАТ не ги контролира. На този път, за който говорим, и не само по него, те карат безумно! Имам актуално видео от АМ „Тракия“, което ще ви изпратя, на което се вижда как камион изпреварва леки автомобили.
Пак на същия път, малко преди участъка, на който загина Сияна, друг камион изпреварва лек автомобил и друг камион. Просто това са едни от най-опасните участници в движението, които причиняват едни от най-тежките катастрофи. Изключвам тук лошото състояние на пътищата и липсата на контрол.
– Ако промяната стане бързо, ще ви донесе ли поне малко удовлетворение, като човек, поел тази тежка мисия в памет на дъщеря си?
– Не.. но всяко едно нещо, което се случва по тази тема, ще ме кара да се чувствам по-спокоен, най-малкото заради това, че така предотвратяваме бъдещи трагедии. Но тук проблемът е огромен!
Говорим за 500 – 600 жертви годишно от катастрофи – това е наистина стряскащо!
Темата е изключително актуална сега и ви благодаря, че не спирате да работите по нея. Моят фейсбук профил за последните 28 дни има около 14 милиона и 300 хиляди посещения. Това означава, че цяла България два пъти е видяла публикациите!
Очакванията към управляващите са да се заемат сериозно с този въпрос и да намалят драстично травматизма по пътищата, ако не могат да го премахнат напълно. Категорично заявявам, че държавата уби детето ми и мога да се подпиша под това!
– Гледала съм неведнъж рисунките на Сияна, които споделихте. Чудя се какво е било в детското й съзнание, за да изобрази такава реалност, сякаш е предчувствала събитията… Наистина е пречупвала суровата действителност през рисунките си!
– Тя има страшно много такива картини. Предстои да направим някой ден изложба, за да я запомним с изкуството, което правеше, защото Сияна беше наистина много талантлива.
Едно българско дете, може би бъдещ художник, бъдещ архитект, беше премазано и със съсипана съдба! Затова, че едни нагли и оядени чиновници не можаха да си свършат работата навреме! Това е!
– Наскоро припомнихте и друг трагичен случай – този с Ани и Явор, които загубиха живота си на пешеходна пътека на бул. „Сливница“ в София. Шофьорът бе на 19 години и караше със 106 км/ч при ограничение 50!
– Да, получи се съвпадение… на датата, на която са загинали Ани и Явор, Сияна е нарисувала картината с плачещото око и на него дата – 08.05.23 г.
Тя рисуваше картините през деня и тази може би се е случила преди катастрофата с Ани и Явор. Не е знаела за нея преди това.
– Как си обяснявате това?
– Аз съм я питал какво значат тези картини, защо ги рисува, а тя ми казваше, че просто така й е дошло отвътре. Сияна беше доста интелигентно и интуитивно дете. И тук може би има и някаква Божия намеса… не мога да кажа.
– При такива послания е трудно да не вярваш в намеса свише… Може би силата, която ви поддържа сега, идва именно от Сияна?
– Наистина дано да е така. Хубаво звучи и се надявам да е така, защото ако животът свършва тук, на земята, е много тъжно.
– Не смея да попитам как се чувстват майката на Сияна, баба й, дядо й, който се бореше за живота си?
– В изключително тежко състояние са. В изключително тежко състояние е цялото семейство. Такава болка като загубата на дете, просто не можете да си представите какъв тормоз е. Просто няма къде да избягаш. Няма къде да се скриеш. Много е тежко… много!
– Вие носите цялата сила на семейството, защото никой друг не може да направи това, което вие правите…
– Така е, да… на мен се падна. Аз съм мъж и смятам, че имам дълг към детето си. Освен това имам дълг и към обществото – за да предпазим хората от такива инциденти. И ще продължавам да го правя! Няма да спра! Това вече не е само моя кауза.
– А дядото на Сияна още ли е в болница?
– Дядото на Сияна е изпитан от болница, но е в много тежко състояние – ментално, психически. Не е адекватен. Не разпознава близките си. Плаче постоянно. Животът на този човек е съсипан. Един достоен българин, служител на МВР, с разбит живот – и той.
– Човек, спасил много животи…
– Много животи е спасил на същия този път, на който загина Сияна, да. Но не можа да спаси внучето си.
– Картините на Сияна звучат като вик сред цялото мълчание и бездействие!
– Сравнението Ви е много силно. И ако това мълчание не спре, значи, че ще даваме още много жертви, още много деца ще загинат!
– Споменахте идея за изложба с творбите на Сияна. Има ли подходящ момент, за който мислите, че би бил най-добър?
– В момента нямам сили да организирам нещо такова. Но за в бъдеще ще се случи… кога, не ми е ясно и на мен самия.
– Мислили ли сте за начин, по който мисията на Сияна да продължи, може би чрез фондация или друг проект, тъй като чрез изкуството си тя вече е оставила послания?
– Не съм мислил в тази насока, но с „Ангели на пътя“ ще работя категорично. С тях си партнираме в тази борба и просто не може да си представите колко е тъжно и тежко да виждате все нови и нови хора, които се присъединяват. Имаме група във viber, в която всеки път, като стане катастрофа и някой загине, идват и се включват. Това е потресаващо…
Не може да си представите колко смазани и отчаяни родители има, които с години ходят по съдебните зали без никакъв резултат. Загубили са децата си, а след това системата ги мачка и ги прави на пихтия буквално – заради своята институционална импотентност. Нещата буквално са трагични!
– Случва ли ви се често да минавате през опасния участък по пътя за Плевен?
– Аз там повече работа нямам, но се случва да минавам. Скоро минах и картинката е потресаваща. В Европа не знам да има друг такъв път. Това са коловози.
Може би 40% от пътя е преасфалтиран с кръпки, с фалшив асфалт – и това го заявявам, ако някой иска, може да ме оспорва. Убеден съм, защото имаше експертиза на сцеплението и тя показа, че този асфалт не отговаря на изискванията за сцепление, което значи, че не е качествен.
40 километра от трасето е без абсолютно никаква маркировка!
Осъзнавате ли за какво говорим?
И това е така още от март месец. Тогава пътувах за Румъния и точно полагаха тези кръпки. После, на връщане, кръпките вече бяха готови, но нямаше никакъв знак, че предстои да се слага маркировка. Нищо! И това вече е трети месец – международен път, по който минава трафикът за Западна Европа, остава без маркировка. Как ви звучи това?
– Престъпно!
– Навлизайки в това областно пътно управление, просто си личи, че липсват хора, които да са ангажирани с проблемите и искат да управляват. Просто виждате един брутален пейзаж! Излизайки от област Плевен, влизайки в област Велико Търново, картината се променя тотално. Пътят е съвсем различен – маркиран, със съответните знаци, с окастрени дървета. Аз и затова искам на тия хора оставките!
– Казвате, че проблемът е от март, но явно е от по-отдавна. Не се ли влоши този път основно след пренасочването на трафика от Ботевград – Мездра?
– Да, точно така! Този път се влоши страшно много, когато пуснаха трафика, който трябваше да минава на пътя Ботевград – Мездра. Просто защото той не е предвиден за такива тежкотоварни автомобили. И заради това, и заради липсата на строителство на АМ „Хемус“. Това е факт!
Ако имаше „Хемус“, Сияна щеше да е жива!
– И всички тези камиони нямаше да минават по този път, който не е подходящ за такъв натоварен трафик?
– Абсолютно! Факт! Даже аз тогава, пътувайки за Румъния, се изненадах от този огромен трафик и първоначално не направих връзка откъде идва. Но след това разбрах по неволя, че е заради пренасочения трафик от Ботевград – Мездра.
– А има ли яснота кога ще се оправи пътят там?
– Ами казват, че ще бъде пуснат до края на юни. Аз лично не го вярвам. Ще видим какво ще се случи. Има и областни пътни управления, които работят. Ето, в Пловдив са си предвидили ремонта – спряха дъждовете и хората започнаха да работят.
About the Author
