Даниела Тренчева е едно от емблематичните лица на Нова телевизия. Завършва Италианския лицей в Горна баня, а след това следва видеооператорско майсторство във Факултета по журналистика и масови комуникации, както и културология в Софийския университет. В началото на кариерата си води предаването „На чисто“, където се доказва като един от най-добрите разследващи и криминални журналисти. Сега тя е лице на новинарската емисия и на предаването „Ничия земя“ по Нова.
Как се представяте пред хората?
Често притеснително, сякаш незаслужено и доста плахо. Трудно влизам в чужди аури и светове. С крачка назад, за да им дам възможност, ако искат, да пристъпят първи те към мен. При запознаване и среща – с името си, при работа – с душата си.
Важно ли е за вас първото впечатление?
Да, но то обикновено е подвеждащо. Винаги трябва време, за да разбереш какво стои зад първото впечатление, хората, преживяванията и емоциите им са многопластови…
Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Продължавам наивно да вярвам, че има и такава.
Допускате ли лесно хора до себе си?
За съжаление, да. И продължавам независимо от злоупотребите с доверието ми.
Какво може да ви извади от равновесие?
Лъжата, несправедливостта, липсата на човечност, безхарактерността, глупостта, насилието над деца и животни, липсата на отговорност, безволието, мързелът, корупцията, списъкът е дълъг…
Компромисът, който не бихте си позволили?
Да се откажа, ако вярвам, че е това.
Какво може да ви разплаче?
Безсилието във всичките му форми – загуба на близки, разболяването на приятели…
На какво най-често се смеете?
На собствената си наивност и грешки.
Последната книга, която ви впечатли?
Те са няколко, но „Сидхарта“ на Херман Хесе, „Бащата на яйцето“ на Борис Христов. Късно ги открих.
Любим художник?
Харесвам Онник Каранфилян, Дора Бонева, Иван Мърквичка, но и много от събраните във Ватиканските музеи.
Любим писател?
О, много са, стават все повече.
Любим поет?
И те са много. Борис Христов, Маргарита Петкова, Николай Марков, Владимир Маяковски и много други.
Любим певец?
Нямам. Много харесвам Павароти.
Любим филм?
В съзнанието ми останаха и „Хлапето“ на Чаплин, и „Форест Гъмп“ на Земекис, и още много.
Любимо тв предаване?
Тук е много трудно. Нямам такова.
Каква музика предпочитате да слушате?
Слушам всичко от любопитство и обичам хубавата музика.
За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
За квартира.
Политик, на когото вярвате?
Все се случва, че аха да повярвам, и… нещо става.
Историческа личност, която презирате?
Презрението е странно определение, пък и в комбинация с историческа личност… Мисля, че в историята остават заслужилите, а не тези, чиито действия предизвикват възмущение. Питала съм се защо и как така относно действия на Пиночет, Хитлер, Сталин, Хюсеин…
Историческа личност, на която се възхищавате?
Христо Ботев, Леонардо да Винчи, Йоханес Гутенберг.
Любим парфюм?
Напоследък се харесваме с парижкия Zadig & Voltaire.
Любимо мъжко име?
Нямам, асоциирам ги с хората и все някой не е съвършен.
Любимо женско име?
Всички са свързани с нежност и характер. Нямам любимо.
Какво научихте от родителите си?
Отдаденост и обич на всяка цена, без много приказки, без условия. Всичко за другите когато и както е необходимо.
Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Все още нямам деца, но вярвам, че те попиват от усещанията, вкуса, средата и добротията на родителите независимо от правилата.
Каква искахте да станете като малка?
Лекар.
Кое е любимото ви животно?
Те имат имена – Кари и Съни. Куче и котка. Обичам ги. Всеки ден обсъждаме важни въпроси.
Мото, девиз или цитат, които следвате?
Помня много съвети на големи хора, с които съм имала късмета да общувам или да откривам в книгите. Напоследък в главата ми като контрапункт на вечната припряност, търсене и нетърпеливост е „Твоето си те чека у времето“ на Ванга.
Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Не помня нито един, но искрено ги харесвам и се смея. Аз съм виц.
Думата, която използвате най-често?
Тъпо. Идиот. Няма да стане.
Любимо ястие?
Нямам.
Любим цвят?
Харесвам жълто, заради жълтата роза.
Любимо питие?
Зависима съм от кафето.
Пушите ли?
За съжаление – да.
Кое е първото ви разочарование в живота?
Разбрах, че хората умират.
Кога сте били най-горда със себе си?
Надявам се, че това предстои.
Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Не мога да ги разгранича категорично, но определено семейството е всичко, което трябва да иска и да има човек.
Какви са хората от приятелския ви кръг?
О, те са уникални! Много силни, много истински, много големи професионалисти и отдадени. Искам да съм като тях.
От какво най-много се срамувате?
От невъзможностите си да се справя, от предела на усилията и недостига на думи, с които да обясня, когато има недоразумения.
Кой е най-големият ви страх?
От загубата на хора.
Мечтата, която преследвате?
Не е точно мечта, но ми се иска всички да са здрави и щастливи…
Откъде черпите информация?
Отвсякъде.
Как отсявате истината от фалшивите новини?
С усет и опит.
Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Не много, ориентирам се с чисто професионална цел, но бъбривостта, слабостите на хората и споделянето на лични емоции не са приоритет.
Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Не, очаквам човекът да се научи как да „използва“ изкуствения интелект и да го научи как да му бъде полезен.
Искате ли да летите в Космоса?
Да, но вече не е детска мечта. Искам да видя космоса в очите на хората, онова интересното, загадъчното, необятното, безпределното, към което да се стремят.
Вярвате ли в извънземни?
Отговорът на този въпрос се променяше във времето, защото има данни, има свидетелски показания и теории. Сега вярвам, че ако имаше – нямаше да допускат това да се случва на Земята, визирам войни, унищожаване на ресурси, животи и природа. Дори извънземните не биха допуснали такъв опустошителен експеримент на друга планета.
Имате ли пророчески сънища?
Да. Понякога е не просто необяснимо, но и страшно.
Кое е любимото ви цвете?
Жълта роза.
Отглеждате ли домашен любимец?
Куче, котка, риба и напоследък наоколо – таралеж.
Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Искреността.
Кога предпочитате самотата?
Рядко, при ситуации на слабост или разочарования.
Има ли порок, който ненавиждате?
Не. Различни сме и едва ли има хора без пороци.
Борили ли сте се със зависимости?
Не, опитвала съм се да откажа цигарите и да се отделям за малко от работата си. Не е битка, мога да контролирам, но все още не съм убедена в онова, което го налага…
Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Да спасявам хора.
Имате ли хоби?
Думите са ми хоби. Разговорите с приятели, слушам и поемам, предизвикателствата на разговорите, раждането на стихове, съветите им са ми хоби.
Бихте ли се определили като бохем?
Това дори не ми е хрумвало.
Къде почивате – в България или в чужбина?
У дома. Опитвам нощем, когато всички спят. „Почивка“ в общоприетия за хората вариант не ми се е случвала от десетилетия.
Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Не искам, когато си отивам, да е свързано с болест и необходимост някой да се грижи за мен.
Вярвате ли в късмета?
Да. Повече вярвам в това, че усилията винаги се възнаграждават, но понякога малките камъчета, които могат да обърнат, но могат и да не обърнат каруцата, може би са важни.
Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Не съм имала „дадени отгоре“ шансове, просто винаги съм вярвала, че ако искаш и полагаш усилия – евентуално имаш шанс.
Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Да, на мъдрите вече 46.
Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Със снимането на толкова много и на различни места – те са много. Щяха да ме арестуват на площада на Кадафи с цигара, започнах да заеквам при задаването на въпрос на заекващ лекар, попитах сутеньор, който организира дейността на момичетата, които се събличат, дали поема разходите им за дрехи, питах осъден сериен убиец как е дъщеря му… Не знам дали са неудобни ситуации, но не бяха удобни.
В коя епоха бихте предпочели да живеете?
В тази, но ако може хората да се обичат.
Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Много са. На първо четене: това на Иван Митев – шестият сърдечен тон, проф. Ставри Ставрев – нанотехнологиите и лечението на рак, в последните години много българи патентоват лекарства и открития, които помагат на целия свят.
Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Иначе няма как да оцелее. Принуден е да търси варианти.
Вярвате ли в конспиративни теории?
В тези на коридорно и улично ниво – не. В тези на високо политическо – да.
Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Консерватор.
Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Смятам, че трябва да му се даде възможност да се прояви. След това да се прецени. Само да определи – не.
Толерантна ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да.
Интересувате ли се от спорт?
Да, преди спортувах. Сега е трудно с намирането на време. Изключително се възхищавам на спортистите, на тяхната отдаденост, дисциплина и умения да поздравят победителя.
За или против пластичните операции?
Категорично да, но само при дефинирана от лекарите необходимост.
Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не е имало време да мисля за това, пък и вече е късно.
Твърдо или меко легло предпочитате?
Просто да има легло…
Доволна ли сте от парите, които получавате?
Това никога не е имало значение. Може би вече трябва да се замисля…
Страхувате ли се от новото начало?
Не. Всяко „ново“, за да се осмели да е ново, има на какво да стъпи, предполагам.
Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Преди години щях да кажа Италия, но сега ми се иска да е България – малко по-подредена, по-чиста, с повече завърнали се млади хора, които искат да успяват тук. С повече възможности за обучение и лечение, с повече възможности за работа. Искам управниците да видят градовете и селата, в които гладните са опоскали покривите и стените на къщите, а старците гният от страх и болести… не преувеличавам.
Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Помня всичко.
Най-тежкият период, който сте преживели?
Брат ми загина в катастрофа, а управляващите се готвеха да кажат, че е убит от престъпник заради разследване, което направих. Нямаше нищо общо. Част от тях все още са в парламента.
Коя е надеждата, която ви крепи?
У нас и около нас има много честни, силни, умни, добри хора. Но надеждата е много проклета илюзия.
Как си представяте света след 100 години?
С децата на нашите деца и с техните деца. Няма как да не зависи от нас. Значи ще е по-хубаво, защото ще направят всичко, което не сме успели.
С кого бихте живели на самотен остров?
В различните етапи от живота си може би бих отговорила по различен начин. На този етап бих взела оцелелите ми близки от този остров.
Можете ли да простите изневяра?
Вече не. Мисля, че има как хората да изговарят всичко, което не е наред и което ги предизвиква емоционално, преди да се е случило. Когато се случи – също, но стига да има какво изобщо да се каже…
Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Да.
Привърженик ли сте на брака?
Не вярвам, че той е определящ за любовта и доверието, но да.
Романтична ли сте?
Тайно – да.
Кой е любимият ви момент от денонощието?
Този – 2.44 ч., след полунощ, когато пиша това.
На кой народ симпатизирате?
На българския – ще ми се да е по-вярващ в хубавото и по-обединен.
Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Как така не може?
С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С историческа – Сталин, със съвременна – Путин. Опитвах се да говоря и с Карлос Чакала, но не ми дадоха разрешение.
Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Вярвах, че хората могат да обичат безрезервно и безгранично. Вече не. Но илюзии в истинския смисъл нямам.
Кога свършва детството?
Никога. Всички газим в локвите с удоволствие.
С какво никога не искате да се разделите?
С хората, които обичам, с тези, които познавам, а те не са малко. Не съм готова за това.
Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
„Върви!“ – от баща ми.
Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
В някаква степен, да. Въпреки че много се ядосвам на фразата „каквото ти е писано“, защото кой ти го пише? Ако те мързи да отидеш на работа? Да не искаш да направиш нещо? Вярвам, че можеш да го напишеш и в голяма степен зависи от теб. Вероятно нещо не можем да променяме, но в същото време съм свидетел на това, че много зависи и от нас. Много, стига да искаме.
Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Безкрайно уважавам техните научни познания, но не.
Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не. Християнството не е това.
Каква е представата ви за щастие?
В търсенето. Иначе – здрави близки и приятели, Откровеност и любов.
Как бихте искали да си отидете от този свят?
Тихо.
С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С това, че не ги обременявам да ме помнят.
About the Author
