„Кирил Петков разясни в Давос, че България, която е 90% зависима от руския газ, е станала за една седмица 0% зависима от Русия. Мога да допълня двусмислицата по следния начин: за една седмица може, но след това ще дойдат и други седмици, някои от които зимни. Макар че живеем във века на митоманията и паралелната реалност, все пак съществуват и т.нар. обективни факти, съществува колкото и да е странно за някои хора – истината“, това заяви журналистката Калина Андролова в свой коментар на тема „Winter is coming…“, цитиран от БНТ.
Ето какво още пише тя (публикуваме думите й без редакторска намеса):
„А ето и каква е истината за газа и за неефективните движения на нашето правителство по повод на газовата криза. Комисията, която официално заяви, че ЕС няма да се поддаде на изнудването на Москва, очевидно избра тактиката на „енергийната неяснота“, оставяйки корпорациите да си действат творчески, заобикаляйки санкциите. И фирмите намериха своята заобиколна схема.
Както разочаровано пише Washington Post: Европейците „желаят да заобиколят някои пречки, за да избегнат енергийна криза„. Трябва да признаем, че първоначално ЕК беше против дублирането на двойни сметки, но под натиска на индустриалците и икономическите нужди ЕК беше принудена да каже, че компаниите в крайна сметка могат да купуват руски газ без да нарушават санкциите. Един вид официализира това, което вече се случваше. Дето се казва, решението беше принудено от живота, от действителността.
Повечето европейски компании купуват газ от Русия, но без много шум. От гръцките медии става ясно, че: „Всички гръцки компании, внасящи руски газ, са приели новия процес на плащане на „Газпром“ и няма да има прекъсване на доставките“. Яни Иконому, говорител на гръцкото правителство, казва: „Платихме в евро, ще продължим да плащаме в евро, как тези суми ще бъдат конвертирани в рубли това е технически проблем„. Гърция умно си плати, за да не спират газовите доставки, въпреки факта, че едва 39% от вноса на газ в Гърция идва от Русия. Гърция разполага с Ревитуса и с обеми, идващи по TAP (Трансадриатическия газопровод).
А ето какво казва Кирил Петков: „На доста от странитее предложено, че самото плащане в евро e достатъчно и не трябва да се притесняват за превалутиране. Явно има различни условия“.
Всъщност няма различни условия. Начинът, по който страните от ЕС, включително Гърция, плащат дълговете си към „Газпром“ за доставката на газ, е публично достояние. Начинът за заобикалянето на санкциите се обсъждаше във всички европейски медии и икономически форуми, корпорациите си работеха, а нашето правителство, което първо трябваше да търси решение, все още задава въпроси.
Ситуацията с газа е пример, който представлява шедьовър в описанието на това, колко несамостоятелно и безнадеждно е нашето политическо управление. Управленците ни говорят за свобода и демокрация, а се страхуват да поемат отговорност за решение, което е обосновано от икономическия интерес на нацията. Имаме власт, която напълно е изгубила способността за самостоятелни решения.
А, когато тази власт по изключение действа бързо, то действията са продиктувани от това държавните оператори и дружества да бъдат поставени в колапс и заместени с алтернативни решения от частния бизнес сектор. Т.нар. скрита или неявна „ликвидация“ на дружествата и съответно усвояване на трасетата от частни фирми.
А става дума за монополни или олигополни трасета, които генерират сигурни свръхпечалби, например закупуването и транспортирането на природен газ. До този момент „Булгаргаз“ имаше ексклузивен договор с „Газпром“ за доставки на газ и представляваше квазипазар с регулирана 2% печалба. В момента обаче се нагласят новите схеми. И новите хора, които ще доставят газа.
Много бързо ще се изясни, че повече търговци не означава по-ниски цени, както е при класическите пазарни правила. Газовата и нефтената индустрия е свързана с огромни инвестиции, затова планирането и дългосрочните договори са от решаващо значение. Ниски цени се договарят единствено при дългосрочни договори. Дългосрочният договор на Унгария с руския доставчик на газ е до 2036 г. и осигурява на унгарците пет пъти по-евтин газ от цените на борсата в Европа.
Разликата между нашия премиер и премиерите на успешните държави в Европа е, че те въпреки необходимата доза русофобия и проблемите с Русия търсят по-изгоден икономически вариант за държавите си. А нашият премиер използва русофобията и форсмажора за прикритие, за да наложи по-неизгоден вариант за енергийни доставки, разбира се, описвайки словесно ситуацията като невиждана бизнес изгода.
След като Кирил Петков е направил България независима от руския газ за една седмица, защо правителството заяви, че ще пита ЕК може ли да купува руски газ? Има нещо несъответно.
Докато правителството ни пита ЕК, нашите съседи, както вече казах, действат интелигентно. За разлика от Кирил Петков гръцкият премиер Мицотакис направи историческо обръщение пред американския Конгрес. Изключително интелигентна реч, много естетично и професионално подготвена. Виждаме, че Мицотакис си купува руски газ и пак е уважаван. Кирил Петков отказва да плаща, но пак го заобикалят. Мога да обясня защо. Ако се държиш като слуга, отсреща получаваш господарско отношение. Ако си умен воин, макар и с малка армия, отговорът е партньорство.
Мицотакис обяви няколко пъти, че Гърция ще се превърне в енергиен хъб за Балканите. Гърците планират да завършат терминал за втечнен газ в Александруполис в края на следващата година, като освен него възнамеряват да прибавят към инфраструктурата си още 4 плаващи терминала в опит да се намали зависимостта на Югоизточна Европа от Русия.
В същото време миналата година Гърция е внесла от „Газпром“ над 3 млрд. куб. метра газ, практически колкото цялото потребление на България. Гърците имат действащ договор с „Газпром“ до 2026 г. И през януари тази година гръцкият министър на енергетиката успя да договори нови, по-добри цени за руския газ.
Докато Гърция има стратегия, то икономическата интелигентност на българското правителство стига единствено дотам, че да преустанови договора с „Газпром“ при почти пълна зависимост от руския доставчик, а след това да чака съседите ни да се превърнат в енергиен хъб.