Кой е единственият наш град в планината Осогово?

Осогово Осоговска планина или Осогово е най-северната част на Осоговско-Беласишката планинска група от Рило-Родопския масив. Разпростира се в границите на две държави – България и Северна Македония. Осогово е пета по височина планина в България с най-висок връх Руен – 2251 м. Руен се намира в българската част на планината и е включен в 100-те национални туристически обекта. При ясно време от връх Руен се откриват уникални гледки.

На север се виждат очертанията на Западна Стара планина, на североизток – Конявската планина, Люлин, Витоша и Верила. На изток се виждат билата на Рила, а на югоизток – на Пирин. Осогово е старо славянско име, което означава планина, образувана около нещо – вероятно военен стан. Планината е с площ от 4223 кв.км, от които 996 кв.км се простират между Кюстендилската и Каменичката котловина. Българската част на Осогово се разделя на два дяла – западен и източен.

За граница между двата дяла се приемат реките Новоселска река и Добра река. Резерват “Църна река” е единствената защитена територия в Осогово с обща площ от 190,8 ха. Селища в Осогово В планината общо на българска и северномакедонска територия са разположени 7 града и няколко десетки села. В Осогово на територията на Северна Македония има 6 града – Царево село, Кочани, Кратово, Крива паланка, Пробищип, Каменица.

Кой е единственият български град в Осогово? Кюстендил Кюстендил е разположен в Югозападна България, в южната част на Кюстендилската котловина. Населението на града е 45 хиляди жители. Градът днес е прочут с множество топли минерални извори с лечебни свойства, съсредоточени в разлома, който разделя планината Осогово от Кюстендилската котловина. Кюстендил е известен като най-стария балнеоложки курорт в България, както и като “Овощната градина на България”.

Кюстендил в миналото Кюстендил е един от най-древните градове на днешните български земи. Тук има следи от живот още от новокаменната и каменно-медната епоха (6-4 хил.пр.н.е). В началото градът се нарича Пауталия. Името е от тракийски произход и означава “изворен град” или “бликащи извори” заради топлите минерални извори, които са причина за възникването на тракийското селище и превръщането му в град по римско време. През 106 г. Пауталия е един от най-големите градски центрове в провинция Тракия. Получава градски права заедно със Сердика, Филипопол и Аугуста Траяна.

В чест на бог Асклепий е построен здравен център – асклепион. Днес останки от тази сграда могат да се видят в центъра на града. В миналото тук е имало зали за отдих и лечение, басейн с топла минерална вода, места за гимнастика.

През Средновековието градът започва да се нарича Велбъжд. През XI в. градът вече е в пределите на България, а след покръстването се превръща във важен епископски център на Българската православна църква. Към края на X и началото на XI в. Велбъжд се намира в границите на Самуиловата държава. По време на византийското робство около града се появяват големи манастирски комплекси, свързани с живота и дейността на Свети Иван Рилски, Йоаким Осоговски и др. По време на управлението на династията Деяновци се създава Велбъждското княжестов с център Велбъжд.

В края на XIV в. градът влиза в пределите на Османската империя. Започва да се нарича Константин-илл (Контантинова земя) по името на последния му християнски владетел Константин Драгаш, оттук постепенно името става Кюстендил. Градът бързо се разраства през Възраждането. Строят се училища и църкви. В околните планини действат хайдушките чети на Румена войвода и Ильо войвода. След Освобождението се развиват овощарството, тютюнопроизводството и балнеолечението.

Кюстендил днес Ако пътувате до Кюстендил не пропускайте да посетите: * Парк Хисарлъка Паркът се намира на хълма Хисарлъка край град Кюстендил. Представлява красива местност, подходяща за туризъм и спорт.

Създадени са алеи, спортни и детски площадки, детски санаториум, параклис. Тук се намира зоопаркът на града. * Художествената галерия “Владимир Димитров-Майстора” Кюстендил е родният град на един от най-видните български художници.

Всяка година в едноименната галерия се провеждат художествените изложби “Кюстендилска пролет” и “Струма”. * Алай баня Обществената баня е построена върху основите на турска баня от късното Средновековие. След Освобождението е разрушена, а няколко десетилетия по-късно е възстановена. Към банята има външна чешма с минерална вода, басейн за релаксация, сауна.

* Дервиш баня Тази турска баня е построена в средата на XVI в. и функционира над 400 години. * Базиликите на Антична Пауталия В района на града са открити 7 базилики. Две от тях се намират извън крепостната стена и са изградени една върху друга. Другите две са при северната порта, една – северно от форума, а друга – сред античния некропол. Последната базилика е в крепостта Хисарлъка. Предполага се, че базиликите датират от IV-V в., а по-късно върху тях са построени нови религиозни храмове.